Р Е Ш Е Н И Е

17

 

26.02.2016г.

 

   ПАНАГЮРИЩЕ

 
 


          Номер                 Година                                           Град                                   

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 
 


                                                                                                                 

 

Двадесет и осми януари

 

2016

 
                

на                                                                             Година                                      

 

в публично заседание в следния състав:

ДИАНА  СТАТЕЛОВА

 
                                                                    

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                            

                                                                                                                  

Н И

 
 

Секретар                                                         

 

като разгледа докладваното от                                                                                   

съдия СТАТЕЛОВА

 

2

 

2015

 
 


                                          гр.д.№                       по описа за                   год.,

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по смисъла на чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 240 и чл.86 от ЗЗД, във връзка с чл.3, чл.4 и следващи от Закона за потребителския кредит.

В исковата си молба „П.Б.Ф.”АД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя БНФ, чрез пълномощника – адвокат В.П.Г. от САК, със съдебен адрес:***, срещу П.А.Ч.,***, се твърди, че дружеството- ищец предявява исковата си претенция въз основа на договор за предоставяне на срочен заем от разстояние, сключен на 02.09.2013г., по силата на чл.6 от ЗПФУР между ищците, като заемодател и ответницата Ч., като заемател. В исковата молба се твърди, че съгласно клаузите на договор № 16693/02.09.2013г. и Общите условия към него, заемодателят е отпуснал на Ч. паричен заем в размер на 300,00лв. със срок за издължаване – 15 дни. В исковата молба се сочи, че след одобрение на кандидата за заем по заложени критерии, на посочена от него електронна поща се изпраща формуляр, който на договор за паричен заем от разстояние, като съществува линк - препратка за потвърждение. В случай, че този линк е активиран, се счита, че договорът между страните е валидно сключен и страните се задължават да спазват задълженията по него. Дружеството - ищец твърдят, че такъв договор е бил сключен между страните по делото, уговорена е такса за ползване на заема в размер на 36,00лв., а таксата при просрочие на заема повече от 120 дни е в размер на 480,00лв. С допълнителен писмен анекс № 1/14.11.2013г. към сключения договор за заем, страните са уговорили удължаване на срока за връщане на заетата сума до 02.12.2013г. В исковата молба се сочи, че преди предявяване от страна на ищците на Заявление за издаване на заповед за изпълнение, Ч. е погасила част от задължението си в размер на 200,00лв., с които е погасена частично начислената такса за просрочие. Дружеството - ищец твърдят, че към настоящия момент ответницата Ч. е изпаднала в забава, като общият размер на задълженията по договор за предоставяне на паричен заем от разстояние № 16693/02.09.2013г. възлиза на 616,00лв., от които 300,00лв.- главница, 36,00лв.- такса за ползване на заем по реда на т.2.5 от договор за заем; неплатен остатък от такса при просрочие над 120 дни в размер на 280,00лв.

„П.Б.Ф.” АД молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата П.А.Ч., че спрямо нея съществува вземане на дружеството- ищец в общ размер на 616,00лв. по договор за предоставяне на кредит от разстояние, която сума представлява сбор от: 300,00лв.- главница, 36,00лв.- такса за ползване на заем по реда на т.2.5 от договор за заем; неплатен остатък от такса при просрочие над 120 дни в размер на 280,00лв.

Претендират сторените съдебно-деловодни разноски за заповедното производство, както и разноските за настоящото гражданско дело.

Молят по настоящото гражданско дело да бъде приложено ч. гр. дело № 580/2014г. по описа на Панагюрския районен съд.

Представят следните писмени доказателства в копие: Договор за предоставяне на паричен заем от разстояние № 1669302.09.2013г.; Анекс № 1, сключен на 14.11.2013г. към Договор за предоставяне на паричен заем от разстояние; Общи условия по договор за предоставяне на паричен заем от разстояние на „П.Б.Ф.” АД; Движение по сметка от 02.09.2013г.; Счетоводна справка с натрупване № 327/22.08.2014г.

В законоустановения срок, ответницата П.А.Ч. представя писмен отговор на исковата молба, в който сочи, че не си спомня да е подписвала процесния договор. Твърди, че представения по делото препис, незаверен от никого е трудно четим и положения под него подпис от кредитополучателя е неразпознаваем дори за сочения от ищеца издател. Ответницата възразява срещу представителната власт на подписалите договора от страна на кредитора лица, доколкото от представените по делото писмени доказателства не може да се направи извода, че именно тези лица са били упълномощени да го представляват към датата на съставяне на договора, още повече, че при справка в Търговския регистър се установява, че БФ е вписан като представляващ дружеството- ищец на 30.09.2014г. или една година след сключване на процесния договор за заем. Ответницата твърди, че към исковата молба е приложен Анекс, в който не е посочена сумата на ползвания кредит. В писмения отговор се твърди, че в Анекса са посочени единствено дължимите такси за ползване на кредита и такса за просрочие. Счита, че този Анекс от 14.11.2013г. установява, че П.Ч. следва да заплати на дружеството - ищец само сумата от 36,00лв., като са визирани и такси в случай, че тази единствено посочена дължима сума не бъде заплатена. Според ответницата, от Общите условия към договора за заем, които също не са подписани, същите се считат за приети, само когато в тях се съдържа писмено потвърждение, но такова липсва от страна на ответницата Ч.. В отговора на исковата молба се твърди, че П.Ч. никога не е усвоявала процесната сума и договорът за заем е реален, като възниква задължение за погасяването му, само когато е налице реално получаване на предмета на заема, а в представения договор за заем не е посочен начин на усвоявяне, нито номер на банкова сметка. ***, че дружеството- ищец не сочат доказателства, че между страните е съществувала уговорка сумата да бъде усвоена чрез Изи-пей или по друг ред. Според ответницата в исковата молба се сочат дължими такси за просрочие, като в договора, анекса и общите условия са уговорени четири вида такси и те са описани в четири отделни точки, но в нито едно от трите споразумения не е ясно и недвусмислено написано, че тези такси се натрупват и дължат кумулативно от ответницата, още повече, че не е изпращана покана за плащане до Ч., а само така за нея възниква изпадане в забава и се дължи такса за просрочие. В отговора си Ч. прави възражение за нищожност на посочените в исковата молба т.т.2.9; 2.10; 2.11; 2.12 от договора за кредит, като противоречащи на Закона за защита на потребителя, тъй като същите не са индивидуално уговорени и по съществото си са скрити клаузи за неустойка.Ответницата прави възражение за прекомерност на тази неустойка и за нищожност на тези уговорки, които противоречат на морала и добрите нрави.Сочи се, че Ч. не е била уведомявана, че дължи заплащане по такъв договор за заем, нито за настъпване на неговата изискуемост. Сочи, че дружеството - ищец ползват едно- единствено доказателство, а именно- счетоводна справка за натрупване № 327, която ответницата оспорва, тъй като от справката не е видно на коя дата са предоставени средствата по заема, датата на осчетоводяване на началното дебитно салдо, датата на случилите се обороти по кредита – внесените от Ч. 200,00лв. Според ответницата това е основание за оспорване редовността на водените счетоводни книги по реда на чл.182 от ГПК. Ч. оспорва и размера на дължимите такси за просрочие, тъй като тези такси не са уговорени да се дължат чрез натрупване. Сочи се, че изцяло в интерес на кредитора е да не събере своевременно вземането си, а да чака да изтече периода от 120 дни, за да претендира най-високия размер на таксите, като тази забава на кредитора води до непозволено увреждане на длъжника по договора за кредит, а по този начин, не предприемайки действия да покани ответницата да заплати или като не пристъпи към събиране на вземането си по принудителен ред, дружеството - ищец умишлено създава условия задължението да се увеличи, а кредитора да се обогати от неправомерното си поведение, като такъв тип уговорки безспорно попадат в хипотезата на чл.143 – 148 от Закона за защита на потребителя.

Ответницата П.Ч. моли предявеният срещу нея установителен иск да бъде изцяло отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Претендира сторените съдебно деловодни разноски.

В открито съдебно заседание – редовно призовани, дружеството-ищец «П.Б.Ф. АД не изпращат представител.

Ответницата П.А.Ч., редовно призована, не се явява. Вместо нея се явява процесуалният й представител адвокат П.М. от Пазарджишка АК.

Видно от приложения по делото Договор за паричен заем от разстояние № 016693/02.09.2013г., дружеството- ищец и ответницата П.Ч. са се договорили за кредит в размер на  300,00лв., която е следвало да бъде издължена на една заемна вноска за срок от 15 дни, с падеж- 17.09.2013г., като Ч. е следвало да заплати такса за ползване на кредита в размер на 36,00лв., като общата дължима сума на падежа е формирана и договорена в размер на 336,00лв. Страните са се договорили още таксата при просрочие на дължимата сума в продължение на един ден, да бъде 30,00лв., а в продължение на три дни - 60,00лв. В случай на просрочие над 15 дни, таксата е 90,00лв., а в случай, че заеманата сума е заплатена след просрочие от над 120 дни, е договорена такса в размер на 300,00лв., т.е. удвоен е размерът на получения кредит. Страните са се съгласили, че всички права и задължения на съдоговорителите, в т.ч. и правото на отказ от този договор, да се уреждат в общите условия за предоставяне на паричен заем от разстояние.

Видно от Анекс № 1 към договора за предоставяне на паричен заем от разстояние е, че е уговорена отстъпка от условията по договора, като срока за погасяване на дължимите заемни вноски отново е 15 дни, но падежът е на 02.12.2013г., т.е. разсрочването е с около 3 месеца, като са потвърдени таксите за просрочие, уговорени съгласно договора.

Видно от Общите условия на договора за предоставяне на паричен заем от разстояние на дружеството -ищец, паричният заем се предоставя при всеки отделен случай, на всеки отделен заемател и за срок, който се уговаря във всеки индивидуален договор. Съгласно Общите условия, срокът за погасяване на заемните вноски и дължимите такси също се определя по договора, като този срок започва да тече от датата на подписване на договора. Дължимата такса за ползване е включена в заплащаната сума, ведно с таксите при просрочие в случаите, когато такива са начислени. Пак в Общите условия, с които ответницата се е съгласила, заемателят дължи такса за целия период на действие на сключения договор, като в общия случай дневната такса за ползване на кредита се равнява на 1% от размера на предоставения паричен заем, а в случаите когато заемателят е квалифициран като коректен, дължимата дневна такса за ползване на кредита се равнява на 0,8% от размера на предоставения паричен заем. Пак съгласно Общите условия, ответницата се е задължила да заплати паричния заем и дължимите такси, да спазва разпоредбите на сключения с дружеството -ищец договор, да съхранява предоставената й от ищците информация, включително и договора за предоставяне на паричен заем на траен носител, да актуализира личните си данни, които е предоставила на дружеството - ищец при попълване на искане за финансиране в срок от 3 работни дни, а след настъпване на съответната промяна, както и да пази в тайна паролата за достъп до своя акаунт в уеб- сайта на дружеството -ищец, като уведомява писмено ищците за предявени срещу нея други вземания, искове, обезпечителни или изпълнителни производства. Страните са се съгласили че Ч. има право по всяко време да получи договор за предоставяне на паричен заем от разстояние, ведно с Общите условия на хартиен или друг дълготраен носител, а при ползването на телефон, като средство за комуникация, да получи информация относно лицето, влязло в осъществило контакт с нея, като получи информация относно всички разходи, които биха могли да възникнат във връзка с изпълнение на договора, да получи по всяко време информация относно дължимите или платени заемни вноски, която информация следва да се намира в индивидуалния профил на Ч. в- уеб сайта на дружеството -ищец. Пак съгласно Общите условия, предсрочна изискуемост по договора възниква, когато е налице неизпълнение на което и да е от задълженията, поети от заемателя с потвърждаване на договора, при забава в плащането на дължима заемна вноска, която забава е продължила повече от 7 работни дни и при забава в изплащането на кредити поради сериозно влошаване на финансовото състояние на заемателя.

По делото е издадена Счетоводна справка, от която се констатира, че към 22.08.2014г. ответницата е дължала сумата от 816,00лв., като съответно сумата от 200,00лв. е заплатена от Ч. и отразена като обороти по кредита.

Съдът установява, че ведно с оригиналния екземпляр от договора за кредит, в кредитното досие на дружеството- ищец е приложено и копие от личната карта на ответницата П.Ч..

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че между страните по делото е сключен договор за кредит на стойност 300,00лв., като към датата на погасяване на кредита П.Ч. се е задължила да заплати и такса за ползване на този кредит в размер на 36,00лв.

Съдът не приема възражението на ответницата, че същата не е била запозната с Общите условия към договора за заем и не е била уведомена за съдържанието на сключения между страните Анекс № 1 към Договор за предоставяне на паричен заем от разстояние, който Анекс е сключен на 14.11.2013г., тъй като ответницата доброволно е представила всички свои лични данни на дружеството- ищец, чрез представяне на копие от своята лична карта.

Съдът счита, че не следва да приема възражението, че искът е предявен при липса на данни кога е преведена заетата сума по сметка на ответницата, тъй като със сключването на Анекс по договора за кредит, ответницата на практика е признала, че сумата по кредита е получена, както и желанието си да бъде разсрочено окончателното заплащане на дължимите суми по кредита.

Съдът счита, че по делото безспорно се установи, че в случай на съмнение относно вида на сключения договор за кредит от разстояние, ответницата Ч. е можела да поиска от дружеството- ищец да й бъде издаден препис от договора за кредит, както и от Общите условия.

Съдът счита предявеният от дружеството-ищец срещу П.А.Ч. установителен иск за основателен и доказан и същият следва да бъде уважен в цялост, като бъде признато за установено, че ответницата дължи заплащането на сумата от 616,00лв. по договор за предоставяне на кредит от разстояние, която сума представлява сбор от: 300,00лв.- главница, 36,00лв.- такса за ползване на заем по реда на т.2.5 от договор за заем и неплатен остатък от такса при просрочие над 120 дни в размер на 280,00лв.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъдена ответницата П.А.Ч. да заплати съдебно-деловодни разоски в общ размер на 205,00., от които 180,00,00 лв. – адвокатско възнаграждение и 25,00 лв. – държавна такса.

Така мотивиран и на основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86, във вр. с чл.79 от ЗЗД., Панагюрският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че между „П.Б.Ф.”АД, с ЕИК- 201676147, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя БНФ, чрез пълномощника – адвокат В.П.Г. от САК, със съдебен адрес:*** и П.А.Ч., с ЕГН- **********,***, съществуват облигационни правоотношения, съгласно които П.А.Ч., с ЕГН- **********,*** дължи на «П.Б.Ф.”АД, с ЕИК- 201676147, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя БНФ, заплащането на сумата в общ размер от 616,00лв.(шестстотин и шестнадесет лева) по договор за предоставяне на кредит от разстояние, която сума представлява сбор от: 300,00лв.(триста лева)- главница, 36,00лв.(тридесет и шест лева)- такса за ползване на заем по реда на т.2.5 от договор за заем и неплатен остатък от такса при просрочие над 120 дни в размер на 280,00лв.(двеста и осемдесет лева).

          ОСЪЖДА П.А.Ч., с ЕГН- **********,***, да заплати на «„П.Б.Ф.”АД, с ЕИК- 201676147, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя БНФ, чрез пълномощника – адвокат В.П.Г. от САК, със съдебен адрес:***, сторените съдебно-деловодни разоски в общ размер на 205,00 лв.(двеста и пет лева), от които 180,00 лв.(сто и осемдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение, 25,00 лв. (двадесет и пет лева) – държавна такса.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: