Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /14.01.2019 г.,

 

гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Панагюрище, в проведеното на седми януари две хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание,  в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 678/2018 г. по описа на съда

 

Производството е по чл. 45 ЗЗД

Предявен е иск от М.Я.М. срещу Л.Н.Г., с който се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 2000 лв. представляваща неимуществени вреди причинени от нанесен от ответника върху ищеца побой в с. Оборище на 31.05.2017 г.ведно със законната лихва от 31.05.2017 г. до окончателно изплащане на обезщетението.

В исковата молба се твърди, че на 31.05.2017 г. в с. Оборище Л.Н.Г. нанесъл побой на М.Я.М., за което Г. е признат за виновен с Решение № 12 от 22.02.2018 г. по АНД № 14/2018 г. по описа на Районен съд – Панагюрище. Излага се, че в резултат на нанесения побой ищецът бил принуден в продължение на няколко дни да лежи, като болките и страданията били нетърпими. Притеснявал се да излиза, тъй като имало увреждания по главата. Посочва, че лечението е продължило около 20 дни. Моли се да се уважи предявената искова претенция.

 В законоустановения срок  ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, с който се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди настъпили от непозволено увреждане от 31.05.2017 г., ведно със законната лихва от дата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

С влязло в сила Решение № 12 от 22.02.2018 г. по АНД № 14/202018 г. по  описа на Районен съд - Панагюрище ответникът Л.Н.Г. е признат за виновен, за това, че на  31.05.2017 г. в с. Оборище е причинил леки телесни повреди на М.М. ***,  изразяващи се в дълбоко охлузване на главата, което му е причинило болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК и травми в областта на двете китки, които са му причинили болка по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК, по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 от НК, във връзка с чл. 130, ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба.

 

 

 

 

Според заключението на назначената в настоящото производство съдебномедицинска експертиза, което е прието без възражения от страните, пострадалият е получил следните увреждания:п овърхностна травма на окосмената част на главата, охлузване в лявата слепоочна област на главата с размери 0,8 на 0,5 см. Описаните увреждания по главата са причинени от допирателно действие на твърд тъп предмет и отговарят да са получени при удар с пръчка по главата. Според вещото лице пострадалият е изпитвал болки за около 3-5 дни от дата на травмата. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице посочва, че охлузването в слепоочната област с размерите от 8 на 5 мм. Не променя основани лицеви черти и не води до загрозняване, което да бъде обект на внимание от околните. Вещото лице посочва също така, че коричката образувана върху повърхностната раничка пада между 7-10 ден.

По делото е разпитан свидетелят И.Д.Л.. От показанията на свидетелят, се установява, че свидетелят е близък приятел с ищеца М., като същият е присъствал на инцидента на 31.05.2017г.  В показанията си свидетелят посочва, че след инцидента М. изпитвал болки в главата, поради което приемал аналгин в продължение на около 20 дни. Освен това твърди, че ищецът не е искал да излиза от къщата си, понеже до е срам да излиза, поради загрозяване на лицето причинена от раничката. Ценени съобразно правилата на чл. 172 ГПК съдът не дава вяра на показанията на свидетеля в частта относно периодът на възстановяване на ищеца М., доколкото същите противоречат на приетата по делото съдебномедицинска експертиза, в останалата част съдът кредитира показанията на свидетеля. 

 

 

 

 

 

 

 

 

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът направи следните изводи от правна страна:

 

 

 

 

За да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи следните факти: че ответникът е осъществил противоправно действие; че от същото са настъпили вреди за ищеца; причинна връзка между деянието и настъпилите вреди, които следва да са пряка и непосредствена последица от деянието.

Разпоредбата на чл. 300 ГПК предвижда, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Със задължителните за съдилищата разяснения дадени с т. 15 на Тълкувателно решение № 6 от 11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС е прието, че решението по чл. 78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда. Ето защо в процеса на доказване в настоящото установена се явява първата материалноправна предпоставка.

Заключението на извършената съдебномедицинска експертиза, представените и приети от съда писмени доказателства и свидетелските показания на св. Л., категорично установяват, че в резултат на това противоправно поведение, ответникът Г. е причинил на ищеца посочените телесни увреждания, от което М. е претърпял неимуществени вреди (болки и страдания). Налице е вреда, която накърнява непосредствено телесната цялост и душевен мир на ищеца. Болките и страданията са се проявили по време на деликта и продължили в период от около 3-5 дни, както сочи вещото лице, в своето заключение.

 Дължимото обезщетение по смисъла на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда по справедливост. С Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС са дадени указания на съдилищата при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от деликт да вземат предвид обстоятелствата, при които е извършено увреждането. Изяснено е, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Посочени са примерно обстоятелствата, които могат да бъдат релевантни, като на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането като размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични травми. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло. В същия смисъл е и застъпената в множество съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК ( Решение № 93/23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, II т.о., Решение № 111/01.07.2011г. по т.д. № 676/2010г. на ВКС, II т.о, Решение № 104/25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, I т.о., , Решение № 223 от 27.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1839/2016 г., III г. о., ГК, Решение № 100 от 12.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3834/2016 г., IV г. о.и др. ).

В тази връзка съдът съобрази, че сочените неимуществени вреди са причинени от деяние, явяващо се и противоправно. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът в рамките на 3-5 дни е спрял да изпитва неразположение, а до 7-10 дни окончателно е зараснала причинената рана.  Следва да се посочи, че същата е в размери на 8мм на 5 мм, което води до извода, макар същата да се намира на лицето, съгласно логическите и житейски правила, причинената раничка е трудно забележима от разстояние и не е оставила трайни белези по лицето на ищеца. Предвид изложеното, съдът прецени, че обезщетение в размер на 200 лева се явява справедливо за компенсиране на преживените болки и неудобства от страна на ищеца. В този смисъл предявеният иск следва да бъде уважен до този размер, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.     За разликата до първоначалния размер от 2 000 лева, искът се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

По разноските:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На основание чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи възстановяване на направените от ищец деловодни разноски по производството, съразмерно на уважената част от иска, а именно заплащането на 200 лева - адвокатско възнаграждение и заплатен депозит за съдебномедицинска експертиза, доколкото искането е своевременно направено, като са представени доказателства, че разноските са реално сторени ( договор за правна защита и съдействие от 31.07.2018 г. л. 5 от делото).

На основание чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът дължи възстановяване на направените от ответника деловодни разноски по производството, съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно заплащането на 270 лева - адвокатско възнаграждение, доколкото искането е своевременно направено, като са представени доказателства, че разноските са реално сторени (договор за правна защита и съдействие от 26.10.2018 г. л. 16а от делото).

Мотивиран от горното, Районен съд – Панагюрище,

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 45 от ЗЗД, Л.Н.Г. ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на М.Я.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 200 (двеста) лева - обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на причинената му на 31.05.2017 г. лека телесна повреда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 31.05.2017 г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до първоначално претендирания размер от 2 000 (две хиляди) лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като неоснователен.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Л.Н.Г. ЕГН ********** да заплати на М.Я.М., ЕГН **********, сумата от 200 лв. представлява разноски за пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на М.Я.М., ЕГН **********, да заплати на Л.Н.Г. ЕГН **********, сумата от 270 лева, направени от страната деловодни разноски пред настоящата инстанция, съразмерно на отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА Л.Н.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Панагюрище, сумата от 50,00 лева, представляваща държавна такса.

 

 

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба.

 

                                                              

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: