Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Гр.Панагюрище, 09.01.2019 г.

 

В   И  М  Е  Т  О   Н А   Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАНАГЮРСКИЯ  РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: СНЕЖАНА СТОЯНОВА

 

при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА  гр.д.№ 309/2018 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от „А.з.с.н.в.“ ЕАД  с ЕИК: 203670940  срещу М.И.Д. ***, с ЕГН: **********. Искът е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК – установителен, след указване на ищеца, че заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 873/2017 г. по описа на РС Панагюрище, е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 28.01.2013 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД (заемодател) и М.И.Д. (заемател) бил сключен договор за паричен заем с № 1767035 в съответствие с разпоредбите на ЗПК и на основание предложение, направено от заемателя. С подписването на договора заемодателят се бил задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 750,00 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които кредиторът бил отпуснал кредит на кредитополучателя се уреждали в договора. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от заемодателя на заемателя съставлявали изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и създавали задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Погасителните вноски, които заемателят се задължил да изплаща на заемодателя съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя. Лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена  в размер на 1446,02 лв.Така, договорната лихва по кредита била уговорена между страните в размер на 696,02 лв.Съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се бил задължил да върне кредита в срок до 23.09.2013г. на 34 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 42,53 лв., като падежът на първата погасителна вноска бил на 04.02.2013г., а падежа на последната – на 23.09.2013г.  

С подписването  на договора за заем заемателят бил удостоверил, че заемодателят го е уведомил за всички клаузи от договора, съгласява се с тях и желае договорът да бъде сключен.

В процесния договор за паричен заем се предвиждало, в случай че заемателят забави плащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, то дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска , чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателя не можели да надхвърлят 45,00 лв. На това основание на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв. Освен това, в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 31.03.2013г. до датата на подаването на заявлението в съда – 29.09.2017г.  Общият размер на начислената лихва бил 445,46 лв.  и същият съставлявал съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала неплатена погасителна вноска.

Ответницата не била заплатила изцяло дължимия паричен заем към заемодателя. Платените суми към датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение били в общ размер на 356,00 лв., от които: главница – 93,91 лв. и договорна лихва – 262,09 лв. Срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно на 23.09.2013г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.

На 01.11.2013г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД  и „А.з.с.н.в.“ ООД, по силата на което вземането на  „Изи Асет Мениджмънт“ АД, произтичащо от договора за паричен заем с № 1767035/28.01.2013г. било прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.“ ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Твърди се, че  ищцовото дружество  „А.з.с.н.в.“ ЕАД  с ЕИК: 203670940  било правоприемник н. „А.з.с.н.в.“ ООД.

Твърди се, че „Изи Асет Мениджмънт“АД  било упълномощило ищцовото дружество в качеството му на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. , от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Въз основа на това упълномощаване, на 08.09.2017г. до ответницата било изпратено уведомително писмо от името на „Изи Асет Мениджмънт“АД чрез ищцовото дружество  с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/1767035 за станалата продажба. Писмото било изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения адрес на ответницата в договора за паричен заем. Писмото се било върнало в цялост, като в обратната разписка било отбелязано, че пратката е непотърсена. До ответницата било изпратено второ писмо  за станалата продажба на вземания на различен адрес. Писмото било изпратено чрез куриерска фирма, отново от  името на „Изи Асет Мениджмънт“АД чрез ищцовото дружество. Същото било  с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/1767035 от 06.03.2018г. Върнало се в цялост, тъй като получателят не бил намерен на адреса. Подчертава се, че уведомленията за цесията били приложени към исковата молба и това съставлявало надлежно уведомяване, което следвало да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право. Поддържа се също така, в случай че ответницата не бъде намерена, съобщението да бъде връчено по реда на ч.47, ал.1 от ГПК, като съдът приеме че получаването на уведомлението за извършената цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявения иск, в случай че по делото бъде безспорно установено, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено.

При така твърдените факти, ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде установено че е налице вземане в негова полза от ответницата М. Дечева, както следва:

- 656, 09 лв. (шестстотин петдесет и шест лева и девет стотинки), представляващи неизплатена главница по договор  за паричен заем с № 1767035/28.01.2013г.,

- 433,93 лв. ( четиристотин тридесет и три  лева и деветдесет и три  стотинки), представляващи договорна лихваза периода от 30.03.2013г. до 23.09.2013г. (падеж на последната погасителна вноска),

- 45,00 лв. ( четиридесет и пет лева), представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания, както и:

- 445,46 лв. ( четиристотин четиридесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки), представляващи обезщетение за забава за периода от 31.03.2013г. до датата на подаване на заявлението в съда – 29.09.2017г.

Претендират се направените разноски в заповедното и исковото производство.

Представят се писмени доказателства по подробен опис, приети като писмени доказателства по делото още с определението по чл.140 от ГПК.  Иска се назначаване на съдебно-икономическа експретиза, което е уважено от съда.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил  писмен отговор на исковата молба от адв. В.В. от ПАК, назначен за особен представител на ответницата на основание чл.47, ал.6 от ГПК. В отговора се твърди, че искът е недопустим, тъй като ищецът не се легитимира като кредитор. Това било така, тъй като цесията не била съобщена на длъжника, т.е. на ответницата.  Освен това се твърди, че вземането било погасено по давност. Доказателствени искания не се правят.

Съдът като съобрази наведените в исковата молба твърдения и възраженията на особения представител на ответницата намира, че искът е допустим, но неоснователен по следните съображения:

Няма спор по делото, че на 28.01.2013 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД (заемодател) и М.И.Д. (заемател) бил сключен договор за паричен заем с № 1767035. С подписването на договора заемодателят се бил задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 750,00 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се бил задължил да върне кредита, ведно с уговорена договорна лихва в размер на 696,02 лв. в срок до 23.09.2013г. на 34 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 42,53 лв., като падежът на първата погасителна вноска бил на 04.02.2013г., а падежа на последната – на 23.09.2013г. Било договорено и  заплащането на такса за разходи за събирането на просрочени вземания до 45,00 лв.  в случай на забава на плащането на падеж на погасителна вноска.

Видно е от заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, сумата по кредита е била усвоена от ответницата, като същата е направила вноски, с които е погасила сума в общ размер на 356,00 лв., от които: главница – 93,91 лв. и договорна лихва – 262,09 лв. Оставали неиздължени главница 656,09 лв. и  договорна лихва 433,93 лв. Освен това ответницата дължала 45,00 лв. такса разходи за събиране на просрочени вземания и законна лихва в размер на 482,71 лв. за периода от 31.03.2013г. до 01.09.2017г. В разпита си вещото лице пояснява, че лихвата за забава според периода в заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК (от 02.04.2013г. до 29.09.2017г.) възлиза на 490, 29 лв. Видно е от ССЕ, в периода след датата на цесията, в Агенция по събиране на вземания, не са отразени извършени плащания.

Няма спор по делото, че  на 01.11.2013г. е  подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД  и „А.з.с.н.в.“ ООД, чийто правоприемник е ищцовото дружесво, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, произтичащо от договора за паричен заем с № 1767035/28.01.2013г. е  прехвърлено в собственост на Агенцията, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Няма спор също така, че по силата на изрично упълномощаване от страна на  „Изи Асет Мениджмънт“АД  ищцовото дружество в качеството му на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., от името на цедента и за своя сметка е изпратило до ответницата две уведомителни писма за станалата продажба, съответно на 08.09.2017г. и на 06.03.2018г. с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/1767035. Първото писмо било изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения адрес на ответницата в договора за паричен заем – гр.Панагюрище, ул.”Петко Мачев”, бл.48, вх.А, ет.4, ап.19, и се върнало в цялост, като в обратната разписка било отбелязано, че пратката е непотърсена. (л.14 и л.16 в делото) Второ писмо  за станалата продажба на вземания било изпратено на  адрес гр.София, кв.Люлин 10, бл.151, ет.11, ап.47, чрез куриерска фирма и се върнало в цялост, тъй като получателят не бил намерен на адреса (л.15 и л.17 в делото). Това означава, че уведомленията не са достигнали до адресата си, поради което цесията не е произвела действие по отношение на ответницата. Именно поради това искът е неоснователен, (а не недопустим), тъй като ищецът не е носител на претендираното материално право.

По отношение на поддържаното от ищеца известяване чрез връчване на уведомленията до длъжника (ответницата), като приложения към исковата молба, следва да се отбележи че в настоящото производство ответницата е била представлявана от особен представител, назначен на основание чл.47, ал.6 от ГПК, на когото са били връчени съдебните книжа.  Съгласно чл.29, ал. 5 от ГПК особеният представител не може да приема изявления вместо страната, т.е. особеният преставител има ограничена представителна власт. В този смисъл са и разясненията, дадени в т.7 на Тълкувателно решение №6/2012г на ОСГТК, ВКС, които представляват задължителна съдебна практика и съгласно които особеният представител не е страна. От всичко това следва, че ответницата не е била валидно уведомена за извършената цесия, поради което правата на ищцовото дружество да търси претендираното вземане от ответницата са непротивопоставими на последната.

По изложените горе съображения искът е неоснователен. Съображенията правят безпредметно подробно обсъждане на второто възражение на особения представител на ответницата за изтекла погасителна давност. За пълнота обаче следва да се посочи, че съгласно практиката на ВКС, вноските по договора за заем не са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД, а частични плащания по договора и за същите важи общата петгодишна давност. При положение че  падежът на първата погасителна вноска по процесния договор за паричен заем е на 04.02.2013г., а падежа на последната – на 23.09.2013г., а заявлението по чл.410 от ГПК датира от 29.09.2017г., погасителна давност не е настъпила.  

При този изход на делото, разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са били направени от ответницата.

По изложените съображения Панагюрският районен съд ,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД  с ЕИК: 203670940  срещу М.И.Д. *** с ЕГН: ********** с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено по отношение на М.И.Д. че дължи н.  „А.з.с.н.в.“ ЕАД  както следва:

- 656, 09 лв. (шестстотин петдесет и шест лева и девет стотинки), представляващи неизплатена главница по договор  за паричен заем с № 1767035/28.01.2013г.,

- 433,93 лв. ( четиристотин тридесет и три  лева и деветдесет и три  стотинки), представляващи договорна лихва за периода от 30.03.2013г. до 23.09.2013г. (падеж на последната погасителна вноска),

- 45,00 лв. ( четиридесет и пет лева), представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания, както и:

- 445,46 лв. ( четиристотин четиридесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки), представляващи обезщетение за забава за периода от 31.03.2013г. до датата на подаване на заявлението в съда – 29.09.2017г.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ