Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Гр.Панагюрище, 16.01.2018 г.

 

В  И  М  Е  Т  О          Н А  Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАНАГЮРСКИЯ  РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на девети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: СНЕЖАНА СТОЯНОВА

 

при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА  гр.д.№ 831/2017 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявен е иск от  „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК: 130460283, представлявано от Изпълнителния директор О.Б.Ш.срещу Г.Д.П. ***, с ЕГН: **********. Искът е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК – установителен, след подадено възражение от Г.П. срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 631/2017 г. по описа на РС Панагюрище, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищцовото дружество 229,79 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 17.07.2017 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните били сключени договори за мобилни услуги №№ 609926919 от 08.04.2014 г. и 610262149 от 22.05.2014 г. Ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му във фактура, издадена за м. септември 2014 г., поради което договорите били предсрочно прекратени по негова вина. Претендираната сума представлявала неустойките от предсрочното прекратяване на двата договора, равняващи се на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни такси от прекратяването до края на първоначално предвидения срок на договора. За мобилен номер **********, предоставен на ответника в изпълнение на договор № 609926919 от 08.04.2014 г. неустойката се равнявала на сумата 188,66 лв., а за мобилен номер **** *** ***, предоставен на ответника по договор № 610262149 от 22.05.2014 г. неустойката се равнявала на 41,13 лв.

Ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде установено че е налице вземане в негова полза от Г.П. в размер на 229,79 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми съгласно фактура № 7214183198 от 10.09.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 17.07.2017 г. до окончателното й изплащане.     Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски, направени в заповедното и в исковото производство. Представят се писмени доказателства по опис в исковата молба – заверени копия на договорите за мобилни услуги №№ 609926919 от 08.04.2014 г. и 610262149 от 22.05.2014 г., както и фактура № 7214183198 от 10.09.2014 г., в която е начислена претендираната сума.

Представените към исковата молба документи са приети като писмени доказателства по делото.

В законоустановения срок, ответникът Г.П. не е  представил писмен отговор на исковата молба и не е взел становище по предявения иск.

С нарочна молба, докладвана в първото по делото съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца е направил искане да се постанови неприсъствено решение срещу ответника.

Редовно призован за първото по делото съдебно заседание, ответникът не се явява, не изпраща представител и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. 

При това положение съдът приема, че са налице формалните предпоставки по чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. На първо място ответникът не е представил в законоустановения срок по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба. С разпореждане № 2357/16.10.2017 г. съдът му е указал както възможността да подаде писмен отговор, така и срока, в който следва да стори това – едномесечен от получаване на исковата молба. Едновременно с това са му разяснени последиците от неподаване на отговора в срок. В призовката на ответника  изрично е указана възможността ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение. Въпреки това ответникът е проявил процесуално бездействие, като не се е  явил в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Изложеното горе сочи, че е налице материалноправната предпоставка по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.

Налице е и материалноправната предпоставка по чл.239, ал.1, т.2  от ГПК – посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца писмени доказателства по опис в исковата молба, сочат на вероятна основателност на предявената искова претенция.

По изложените горе съображения, съдът следва да се произнесе с неприсъствено решение, като уважи предявения иск.

С оглед изхода на спора, в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят направените по делото разноски в исковото производство в  общ размер на 435,00 лв. – 75 лева - държавна такса и 360 лв. – адвокатско възнаграждение.  

С оглед изхода на спора, в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят и направените разноски в заповедното производство в общ размер на 385,00 лв., от които 25 лв.- държавна такса и 360 лв. – адвокатско възнаграждение.

 

По изложените съображения Панагюрският районен съд ,

 

РЕШИ:

 

         ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Д.П. ***, с ЕГН: **********,  че дължи на „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК: 130460283, представлявано от Изпълнителния директор О.Б.Ш., както следва:

-         229, 79 лв. (двеста двадесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки) – неустойка за предсрочното прекратяване на договори за мобилни услуги №№ 609926919 от 08.04.2014 г. и 610262149 от 22.05.2014 г., начислени по  фактура № 7214183198 от 10.09.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 17.07.2017 г. до окончателното  изплащане на сумата.    

ОСЪЖДА Г.Д.П. ***, с ЕГН: **********,  да заплати на  „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК: 130460283, представлявано от Изпълнителния директор О.Б.Ш. направените по делото разноски в исковото и заповедното производство в общ размер на 820,00 лв. (осемстотин и двадесет лева).

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 от ГПК.

Препис  от решението да се връчи на страните.               

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: