Р Е Ш Е Н И Е

 

 

13.01.2017г. гр. Панагюрище

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  Панагюрският районен съд на тринадесети декември две хиляди и шестнадесета година в открито съдебно заседание в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЙА ПОПОВА

 

     Секретар: Н.С.

     Като разгледа докладваното от съдията Попова гражданско дело № 393 по описа за 2016 година  на РС Панагюрище за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на от„В-К" ООД, ЕИК 110520242, със седалище и адрес на управление:***-4, представлявано от управителя Ц.Б.Г., чрез адвокат С.Б. *** . Съдебен адрес:***, адв. С.Б., против "Л В" ЕООД, ЕИК: 202894985, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя И.Г.А..

Цена на исковете: 1 112,74 лв., от които: главница - 950,25 лв. ,мораторна лихва - 162,49 лв.

Твърди се в исковата молба, че по силата на неформални договори за покупко-продажба, обективирани в данъчна фактура № 0000024872/07.02.2014 г. и данъчна фактура № 0000035296/02.07.2015 г., ищцовото дружество „В К" ООД доставило на „Л.В." ЕООД, стоки подробно индивидуализирани по вид, количество и ед. цена в цитираните фактури. Общата стойност на закупените стоки била в размер на 1 050,25 лв. с ДДС, от които: 747,18 лв. с ДДС по данъчна фактура № 0000024872/07.02.2014г. и 303,07 лв. с ДДС по данъчна фактура № 0000035296/02.07.2015г.

Твърди се също, че „В К" ООД изпълнило добросъвестно и точно задълженията си, като доставило в срок и съгласно договореното всички закупени от ответника „Л.В." ЕООД стоки. Въпреки това последният не изпълни задължението си за плащане на продажната цена в срок. На 06.02.2014 г. от ответника било извършено частично плащане в размер на 100 лв. по данъчна фактура № 0000035296/02.07.2015г., видно от извлечение от банкова сметка ***.02.2014г.

След извършеното частично плащане, оставащото задължение по описаните  фактури било в общ размер на 950,25 лв. с ДДС, от които: сумата от 647.18 лв., дължима по данъчна фактура № 0000024872/07.02.2014 г. и сумата от 303,07 лв., дължима по данъчна фактура № 0000035296/02.07.2015г.

Процесиите данъчни фактури били осчетоводени от ищеца като реализирани търговски сделки. Ищецът - „В К" ООД е внесло към фиска и полагаемия се ДДС  върху сумите пo описаните фактури.

Твърди се, че доставената стока индивидуализирана в описаните по - горе фактури била приета от „Л.В." ЕООД без забележки, а издадените за това фактури били изпратени на ответника. Нещо повече, фактура № 0000035296/02.07.2015г. била повторно представена от ищеца  и приета от ответника с куриерска пратка № 115366689 от 22.07.2015 г. Въпреки това и към настоящия момент задължението продължавало да е неизплатено към дружеството ищец.

            Твърди се, че съгласно чл. 293 от ТЗ за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. В настоящият случай надлежно издадената фактура и осчетоводяването й от ищеца, било достатъчно доказателство относно наличието на търговска сделка между страните по настоящата молба.

Били проведени многократни разговори и срещи с ответника с цел доброволно уреждане на финансовите отношения. Въпреки това плащане не последвало.

Съгласно договореното, плащането на дължимите суми следвало да се извърши на посоченият във фактурите падеж. С настъпване на падежа на фактурите, вземането на ищеца било станало изискуемо и ликвидно. С неизпълнение на задължението за плащане по фактурите, длъжникът е изпаднал в забава, считано от денят, следващ уговорения във фактурата падеж. Ето защо и на основание чл. 86 ЗЗД ищеца имал право на мораторна лихва в общ размер на 162,49 лв., по пера както следва: 139,97лв. - мораторна лихва дължима по данъчна фактура 0000024872/07.02.2014г., изчислена върху сумата от 647,18 лв. (остатък от общо дължима сума в размер на 747,18 лв. с ДДС), с лихвен период от 08.02.2014г. до 25.03.2016 г. (датата на депозиране на заявление по чл. 410 от ГГ1К в съда), която лихва била изчислена съгласно приложената справка.

Дължима била и сумата от  22,52 лв. представляваща - мораторна лихва по данъчна фактура № 0000035296/02.07.2015 г., изчислена върху сумата от 303,07 лв., с лихвен период от 03.07.2015г. до 25.03.2016 г. (датата на депозиране на заявление по чл. 410 от ГПК в съда), която била изчислена съгласно приложената справка.

Заявява се от страна на ищеца, че от неизпълнение на задължението от страна на ответника възникнал правният интерес от депозиране на заявление по чл. 410 от ГПК пред Районен съд, гр. Панагюрище. По това заявление било образувано ч. гр. д. № 152/2016 г. по описа на този съд, в рамките на което съда издал заповед за изпълнение, по силата на която разпоредил ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1 566,14 лв., от които главница в размер на 950,25 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.03.2016 г. до окончателното издължаване, законна лихва за забава в размер на 162,49 лв., заплатена държавна такса в размер па 25,00лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 428,40 лв.

В предвидения в чл. 415 от ГПК двуседмичен срок ответника депозирал възражение с което твърдял, че не дължи процесините суми, за които е издадена заповедта за изпълнение. Но по повод подаденото възражение с Определение № 141/20.04.2016 г. постановено по ч. гр. д. № 152/2016 г., съда указал на ищеца възможността за предявяване на иск относно вземането в едномесечен срок.

Твърди се, че горното обуславяло правният интерес на ищцовото дружество да предяви иск за заплащане на уговореното възнаграждение, ведно с обезщетението за забава и съдебните разноски.

Оформен е петитум съдът да се произнесе с решение, с което да признае  за установено по отношение на "JIO BET" ЕООД, ЕИК: 202894985, че дружеството дължи на „В-К" ООД, ЕИК: 110520242, сумата в общ размер на 1 112,74 лв., от които:

По главният иск по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 318 ТЗ, за сумата от 950,25 лв. с ДДС, представляваща неизплатена продажна цена за доставени от ищеца и приети от ответника стоки, от които: сумата в размер на 647,18 лв. с ДДС, дължима по данъчна фактура № 0000024872/07.02.2014г. и сумата в размер на 303,07 лв. с ДДС, дължима по данъчна фактура № 0000035296/02.07.2015 г.  Претендира се също и законната лихва върху главницата в размер на 950,25 лв., считано от 28.03.2016 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на 162,49 лв., представляваща мораторна лихва за забава, от които: 139,97 лв. - мораторна лихва дължима по данъчна фактура 0000024872/07.02.2014 г. с лихвен период от 08.02.2014г. до 25.03.2016 г. (датата на депозиране на заявление по чл. 410 от ГПК в съда). Претендира се и  сумата от 22,52лв., представляваща  мораторна лихва по данъчна фактура 0000035296/02.07.2015 г. с лихвен период от 03.07.2015г. до 25.03.2016 г. (датата на депозиране на заявление по чл. 410 от ГПК в съда).

На основание чл. 78 от ГПК се претендират сторените съдебно деловодни разноски. Представен е списък за размера на същите по реда на чл. 80 от ГПК.

Претендират се и разноските сторени в заповедното производство, в общ размер на 453,40 лв., от които 25,00 лв. за държавна такса и 428,40 лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Представени са писмени доказателства, а именно: Удостоверение за актуално състояние на страните - 2 бр. фактури: Данъчна фактура № 0000024872/07.02.2014 г.; Данъчна фактура № 0000035296/02.07.2015г.;

Извлечение от банковата сметка на ищеца от 06.02.2014г. Обратна разписка по пратка № 115366689. Справка за изчисление на мораторна лихва.

По делото е изискано и приложено като писмено доказателство ч. гр. д. № 152/2016 г. по описа на Районен съд, гр. Панагюрище.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор по исковата молба, с който оспорва иска като частично основателен. Излагат се подробни съображения в насока, че исковата претенция по първата фактура № 0000024872/07.02.2014 г. била частично основателна, тъй като  ответникът бил предплатил сумата от 100лв., което обстоятелство било изложено и в исковата молба, като на 07.02. 2014г. –датата на издаване на горепосочената фактура, същата е приета и осчетоводена в счетоводството на ответника. Поради финансови затруднения ответната страна не изплатила остатъка по фактурата веднага. В по-късен етап били извършени два банкови превода на обща стойност 547.18лв., като останала за плащане по тази фактура сума в размер на 200лв.

По отношение на иска по втората фактура № 0000035296/02.07.2015г., ответната страна го оспорва изцяло като неоснователен, тъй като описаните в нея стоки не били получени от ответното дружество. Не била получена и самата фактура. Неверни били твърденията, че същата била изпратена със спедиторска фирма „ЕКОНТ“ и получена с обратна разписка.

Прави се възражение за прекомерност на присъдените в размер на 453.40лв. разноски в заповедното производство по ч. гр.д. № 152/2016г. по описа на РС Панагюрище.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 468.00лв претендирано от ищцовата страна в настоящото исково производство.

Отправено е искане съдът да постанови решение, с което да уважи частично иска на „В-К” ООД , ЕИК110520242 до сумата в размер на 200лв. с ДДС ведно с мораторната лихва дължима по фактура №0000024872/07.02.2014г., а в останалата част исковата претенция да бъде оставена без уважение, като неоснователна и не доказана.

  Претендират се сторените  по делото съдебно деловодни разноски.

   Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

     В съдебно заседание се явяват надлежно упълномощените процесуални представители на страните – адв. П. за  ищцовата страна и адв. Б. за ответника.

    Процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба,  като прави уточнение, че е допусната техническа грешка в същата при изписване номера на  фактурата, по която е изплатена сумата от 100лв. от страна на ответника, а именно: поправката е в смисъл, че плащането е извършено на 06.02.2014г. по д.ф.№0000024872/07.02.2014г., а не по д.ф. фактура №0000035296/02.07.2015г..

      Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.

       За да бъде уважен предявеният иск за главница, ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на облигационно отношение, по силата на което за страните са възникнали определени права и задължения; виновно неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника, а в тежест на ответното дружество е да установи извършено надлежно плащане на договореното възнаграждение.

Не е спорно по делото, че между страните несъмнено са били налице търговски отношения по повод сключени договори за покупко-продажба на стоки, по силата на които ищцовото дружество е извършвало доставки на стоки, а ответникът се е задължавал да заплати тяхната стойност. Това се установява от приетите по делото писмени доказателства – фактура №0000024872/07.02.2014г., фактура № 0000035296/02.07.2015г., банково извлечение от „Банка ДСК“ от 06.02.2014г. на извършени платежи  по сметка а ищеца от страна на ответника в размер на 100лв., 2бр. фактури за преведени суми по сметка на ищеца, съответно в размер на 150лв. по фактура №0000024872 от 08.06.2016г. и 50лв. изплатени по същата на 26.08.2016г., стокова разписка № 0000035776 от 29.06.2015г. съдържаща описание на доставени на ответника в качеството му на купувач от страна на ищеца в качеството му на продавач  стоки на обща стойност 303.07лв. Обратна разписка по пратка № 115366689 на спедиторска фирма „ЕКОНТ“, удостоверяваща приемането й лично от И.А. – управител на  „Л.В.“ ЕООД *** с тел. 0884563095, който факт се удостоверява от положеният подпис лично от получателя. В тази връзка неоснователни са твърденията на ответната страна, че не е получена от нея фактура № 0000035296/02.07.2015г. за доставени  и приети стоки-неизплатени при доставката, което е наложило и издаването и изпращането на горепосочената фактура в по-късен етап. Платежно нареждане от 12.12.2016г. за преведена по сметка на дружеството ищец от страна на дружеството ответник на сума в размер на 150лв.-посочено основание за плащането.

От показанията на разпитаният по делото свидетел Г. – служител в ищцовото дружество се установява, че именно той с транспорт на „В-К“ООД ,като продавач –консултант приемал и  изготвял и доставял заявки.  С ответното дружество работили от дълго време, като заявките се правили по телефона, след което  се изписвали на компютър, разпечатвали на хартиен носител и се доставяли на поръчителя – в случая отвтеника. Начините на доставка били по пощата, с куриер или с личен транспорт на ищеца на място. Фактурите се издавали при получаване на заявката или в последствие при получаване на стоката.  Плащането се извършвало по банков път по посочена от ищеца сметка. Твърди свидетелят, че в конкретният случай има две неизплатени фактури по които за едната не е извършено никакво плащане - фактура № 0000035296/02.07.2015г, а другата била фактура  №0000024872/07.02.2014г., която била частично изплатена.

Във връзка с изцяло неизплатената фактура № 0000035296/02.07.2015г, за сумата в размер на 303.07лв.  свидетелят твърди, че стоката била доставена на ответното дружество с транспорт на ищцовото дружество. Плащане не било извършено при получаването. Фактура била издадена в последствие на 02.07.2015г., която фактура била изпратена със спедиторска фирма „ЕКОНТ“- тази фактура била на стойност 303.07лв. Свидетелят дава показания, че лично той провел разговор с д-р. А. - управител на "Л.В." ЕООД след доставката на стоката. В хода на разговора бил информиран, че същата е приета лично от А., която потвърдила получаването й. Доставката на стока по другата фактура №0000024872/07.02.2014г. по желание на ответника била изпълнена чрез спедиторска фирма "ЕКОНТ".

Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел, които са хронологично последователни и в подкрепа на останалите доказателства по делото. Ето защо приема за безспорно установено, че на дружеството  ответник са изпълнени две заявки за изпращане на стока във връзка с които са издадени процесните две данъчни фактури, а именно: фактура №0000024872/07.02.2014г. на стойност 747.18лв. и фактура № 0000035296/02.07.2015г. на стойност 303.07лв.

Показанията на св.Г. в частта отнасяща се до начина на доставка на някои от заявките за стока изпращани от ищцовото дружество се подкрепят от  показанията на св. А, който твърди, че по молба на И.А. - управител на ответното дружество,  лично той и със собственият си автомобил я откарвал до гр. Панагюрище за получаване на пратки от нейна страна изпратени по „ЕКОНТ“. Пратките съдържали лекарства за животни.

Видно при тези данни е, че между двете дружества е съществувала една трайно установена практика на поръчки, доставки на стока и съответното им заплащане.

Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на св. Кацарова, която от 2016г. е счетоводител на "Л.В." ЕООД. Свидетелката установява,че след извършена проверка на счетоводната документация се оказало, че са на лице задължения към дружеството "В-К". Дължимата сума била в размер на 647.18лв. за доставка на лекарства. На лице били осчетоводени фактури за 2014г., но не и за 2015г. Осчетоводявани от нейна страна били фактури, но  не и стокови разписки, тъй като по закон стоковите разписки не се осчетоводявали. Свидетелката потвърждава показанията на св. Г., че фактурите са получавани чрез спедиторска фирма "Еконт". Твърди, че в хода на съдебното производство са извършени плащания от страна на ответника и по нейни данни оставала неизплатена по фактури единствено сумата от 150лв.

 Представените от ищеца писмени доказателства Данъчна фактура № 0000024872/07.02.2014г.; Извлечение от банковата сметка на ищеца от 06.02.2014г. Справка за изчисление на мораторна лихва не са  оспорени от ответника. Оспорени са Данъчна фактура № 0000035296/02.07.2015г.; Обратна разписка по пратка № 115366689 от 22.07.2015г. и стокова разписка №0000035776 от 29.06.2015г.,  но същите са приложени като писмени доказателства по делото и фактите, които установяват са подкрепени от свидетелските показания и заключението на назначената по делото съдебно счетоводна експертиза, прието неоспорено от страните, поради което съдът приема за установено по делото, че между страните е съществувала облигационна връзка, породена от правоотношение, носещо типичните белези на договор за покупко-продажба, по което ищецът е продавач, а ответното дружество – купувач. Ищцовото дружество е доставило на ответника исканите стоки съобразно приложените две фактури, издадени от ищеца, които са доказателства, освен установяващи облигационно отношение между страните по делото, а и са доказателство за поръчка,  доставка и приемането на стоките. Поради това настоящият съдебен състав, счита, че ищецът е изправна страна по договора. При това положение за ответника е възникнало задължение за заплащане на договореното възнаграждение по процесните две фактури. След като не е изплатил изцяло по двете фактури, поетото от него задължение за заплащане на уговореното възнаграждение (не е доказал в настоящото производство плащане, въпреки разпределената доказателствена тежест), той се явява неизправна страна по договора и това е основание за ангажиране на отговорността му по отношение на ищеца за сумите, претендирани с исковата молба.

Предвид на данните по делото, че в хода на производството са извършени частични плащания от ответната страна в размер на 497.18лв по фактура № 0000024872/07.02.2014г., то исковата претенция следва да бъде уважена до размера на останалите неизплатени задължения.

Установява се от заключението на приетата по делото ССЕ, че към датата на извършване на проверката по документи салдото по сметка 401 - Доставчици, партида "В." ООД е в размер на 150,00 лв., отразяващо размера на задължението на дружеството - ответник по ф-ра № 000002487207.02.2014 г.

По ф-ра  № 0000035296/02.07.2015 г. не съществуват записвания в счетоводството на дружеството - ответник, включително записвания за задължения и плащания.

В счетоводството на дружеството-ищец са отразени следните плащания по ф-ра № 000002487207.02.2014 г.: на 06.02.2014 г. - 100,00 лв. на 08.06.2016 г. - 100,00 лв. на 26.08.2016 г. - 347,18 лв. на 07.11.2016 г. - 50,00 лв. Общо платени: 597,18 лв.т.е в хода на исковото производство е изплатена сума в размер на 497.18лв.

Салдото по сметка 411 - Клиенти, партида "JIO BET" ЕООД е в размер на 150,00 лв. по фактура № 0000024872/07.02.2014г., отразяващо размера на вземането на дружеството - ищец по същата.

По ф-ра  № 0000035296/02.07.2015 г. салдото по сметка 411 - Клиенти, партида "JIO BET" ЕООД е в размер на 303,07 лв., отразяващо размера на вземането на дружеството - ищец по фактурата.

Общият размер на вземанията на дружеството - ищец по процесиите фактури към датата на заключението е в размер на 453,07лв., съгласно счетоводните записвания на дружеството ищец (150 лв. + 303,07 лв.).

Законната лихва за забава върху 647,18 лв., изчислена от 08.02.2014 г. до 28.03.2016 г. е в размер на 140,33 лв.

Законната лихва върху 303,07 лв., изчислена от 03.07.2015 г. до 28.03.2016 г. е в размер на 22,69 лв.      

Общ размер на законната лихва: 163,02 лв.

В съдебно заседание ВЛ Л.А. дава становище, че съгласно заключението й, установените дължими суми от страна на  дружеството ответник към дружеството ищец към дата 05.02.2016г., са в по-малък размер от исковата претенция, т.е същата се явява завишена с оглед констатираните извършени плащания от страна на ответника в хода на съдебното производство.

  При това положение и доколкото ответникът не е ангажирал доказателства за плащане на всички дължими суми по извършените му доставки на стоки от страна на ищеца, следва, че предявените искове за главница са доказани както по основание, така и по размер, поради което съдът счита, че следва да ги уважи до размера оставащ след извършените в хода на процеса частични плащания, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението като за разликата исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

         В случая, ответното дружество е извършило плащане на сумата от 497.18лв. след като в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за посочените суми, които са в общ размер на 1565.74, представляващи главница, мораторна лихва и разноски, сторени по заповедното производство. Предвид забавеното плащане на процесните 2 фактури, ответното дружество  е станало причина за депозиране на заявление по чл. 410 от ГПК от страна на ищцовото дружество, поради което следва да понесе и направените от него разноските за издаването на заповед за изпълнение, които са 25лв. за държавна такса и 428.40лв. за юрисконсултско възнаграждение. Следователно при съобразяване на кои от инкорпорираните в заповедта за изпълнение елементи на задължението са погасени с постъпилата след издаването й сума, следва да намери приложение правилото на чл. 76, ал.2 от ЗЗД, съгласно което, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата, тъй като е налице само едно задължение, а не няколко еднородни такива. По тази причина следва да се приеме, че извършеното частично плащане е покрило изцяло разноските на ищеца в заповедното производство в общ размер на 453.40лв. Претендираните лихви в размер на 162.49лв. нямат възнаградителен характер, а представляват обезщетение, базата за определяне на което е законната лихва и съгласно задължителната съдебна практика нямат характера на лихви по смисъла на чл. 76, ал.2 от ЗЗД /в този смисъл постановеното по реда на чл. 290 от ГПК , Решение № 334 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1096/2010 г., IV г. о./ и се погасяват след изпълнение на задължението за главница / Решение № 48 от 25.01.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1065/99 г./. Останалата сума от 43.60лв. след погасяване на разноските на кредитора в заповедното производство следва да се отнесе за погасяване на част от главницата, като размера на непогасената такава възлиза на 906.65лв.

Съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК, съдът следва при преценка основателността на предявения иск да съобрази всички факти настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В случая, с оглед изричната разпоредба на чл. 422, ал.1 от ГПК, искът за установяване на вземането се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. По тази причина извършеното плащане след това следва да се съобрази и искът да се отхвърли в тази част, която според изложеното по-горе съдът приема за погасена в хода на процеса, а именно разноските в заповедното производство и частично главницата.

Извършеното плащане в случая ако води до частична неоснователност на предявения иск, не дава основание за освобождаване на ответника от заплащане на дължимите разноски на ищеца за производството по чл. 422, ал.1 от ГПК, за образуването на което е станал причина с поведението си. При постъпило в срока и по реда на чл. 414 от ГПК възражение от длъжника, единствената възможност за кредитора да се снабди с изпълнителен лист и да пристъпи към събиране на вземането си е предявяване на иск по чл. 422 от ГПК, какъвто правен интерес има предвид извършеното само частично плащане на задължението по издадената заповед за изпълнение. Поради това в полза на ищцовото дружество следва да се присъди сумата от 906.65лв. представляваща остатъка от претендираната главницата след погасяване на разноските по заповедното производство, като за разликата от 906.65лв до претендираният размер от 950.25лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.  

Предвид допуснатото неизпълнение на парично задължение и изпадането му в забава, на основание чл. 86 ЗЗД ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата.

 Ищецът е поискал присъждане на мораторна лихва в размер на 139.97лв.  върху главницата по фактура № 0000024872/07.02.2014г. за периода от  08.02.2014г. до 25.03.2016г. - датата на депозиране на заявлението в съда, както и мораторна лихва в размер на 22.52лв. по фактура № 0000035296/02.07.2015г. за периода от 03.07.2015г. до 25.03.2016г. - датата на депозиране на заявлението в съда.

За начална дата за присъждане на обезщетението следва да се приеме денят, следващ издаването на съответните фактури. Следователно не е необходима изрична покана за заплащане на уговореното възнаграждение, а за такава се счита издаването на всяка фактура поотделно. Поради това и претенциите на ищеца за присъждане на обезщетения за забава върху задължението по всяка от фактурите са основателни, доколкото се включват в размера, изчислен от съда посредством calculator.bg.

Неоснователно е направеното от ответника възражение за прекомерност на  претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнаграждениито следва да е: при интерес от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. С оглед на това и предвид фактическата и правна сложност на конкретният казус, както и че  по делото пред първа инстанция са проведени две  открити съдебни заседания, като са събирани наред с писмените и гласни доказателствени средства, с оглед оспорванията направени от ответника и предвид факта, че упълномощеният от ищеца процесуален представител е член на САК, а делото се води в РС Панагюрище, т.е. предвидени са и транспортни разходи, то възражението направено от ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от ищцовото дружество, съдът счита за неоснователно, поради което го оставя без уважение.

Неоснователно е направеното в исковото производство възражение от ответника за прекомерност на разноските претендирани от ищеца сторени в заповедното производство по ч.гр. д.№ 152/2016г. по описа на РС Пнагюрище., предвид на разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми, които в настоящият случай същите са на обща стойност от 1566.14лв. включваща главница, мораторна лихва и разноски по заповедното производство.

Предвид извършеното погасяване на исковата претенция съгласно чл. чл. 76, ал.2 от ЗЗД,  то претенцията на ищцовото дружество за присъждане на разноски сторени по заповедното производство по ч.гр. д.№ 152/2016г. по описа на РС Пнагюрище следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищцовото дружество сторени съдебно деловодни разноски в общ  размер на 17.40лв., а ищецът следва да заплати на ответното дружество разноски в общ размер на 6.75лв.

Така мотивиран, районният съд

 

 

                                             Р    Е    Ш    И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422, ал.1 от ГПК, по отношение на "Л В" ЕООД, ЕИК: 202894985, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя И.Г.А., че същото дължи на „В-К" ООД, ЕИК 110520242, със седалище и адрес на управление:***-4, представлявано от управителя Ц.Б.Г., чрез адвокат С.Б. *** сумата от 906.65лв. – неплатена главница по 2 броя фактури: а именно фактура № 0000024872/07.02.2014г. № 0000035296/02.07.2015г., ведно със законната лихва върху същата до датата на окончателното й изплащане считано от датата на завеждане на исковата молба - 04.07.2016г, лихва за забава в размер на 139.97лв.  върху главницата по фактура № 0000024872/07.02.2014г. за периода от  08.02.2014г. до 25.03.2016г. - датата на депозиране на заявлението в съда, както и мораторна лихва в размер на 22.52лв. по фактура № 0000035296/02.07.2015г. за периода от 03.07.2015г. до 25.03.2016г. - датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането, за които  суми е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 152/2016 г. на РС Панагюрище.

ОТХЪВРЛЯ иска по чл. 422, ал.1 от ГПК в частта за претендирана главница над 906.65лв. до пълния предявен размер от 950.25лв., и за сумата от 453.40. разноски по ч.гр.д.№152/2016г. по описа на РС Панагюрище, поради постъпило плащане от длъжника след депозиране от кредитора на заявлението по чл. 410 от ГПК.

   ОСЪЖДА "Л В" ЕООД, ЕИК: 202894985, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя И.Г.А. да заплати на „В-К" ООД, ЕИК 110520242, със седалище и адрес на управление:***-4, представлявано от управителя Ц.Б.Г., чрез адвокат С.Б. *** сумата от 17.28лв. представляваща съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „В-К" ООД, ЕИК 110520242, със седалище и адрес на управление:***-4, представлявано от управителя Ц.Б.Г., чрез адвокат С.Б. *** да заплати на  "Л В" ЕООД, ЕИК: 202894985, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя И.Г.А., сумата от 6.75лв., представляваща съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.

          Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкият окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                      /МАЙА ПОПОВА/